Президентът Румен Радев наложи вето на приети по-рано този месец от депутатите промени в Наказателно процесуални кодекс, с които се възстановяват правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор
С тях беше решено да бъде възкресен Пленумът на Висшия съдебен съвет - институция, която беше закрита с промените в Конституцията, според която вече има само Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Изборите за двата съвета предстоят, а междувременно действат старите колегии на ВСС - съдийската и прокурорската, но без пленум. Изненадващо обаче депутати от управляващото мнозинство (ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС) решиха, че "за да няма напрежение в системата" пленумът трябва да бъде възстановен временно. Още: Мнозинството запази Пленума на ВСС, но само временно
Текстовете бяха приети през преходните и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които бяха направени промени в Закона за съдебната власт - практика от предишни парламенти, която управляващите обещаха, че ще се прекрати.
Мотивите на Радев
"Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие", заявява президентът Румен Радев по повод наложеното от него вето върху възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор. Още: Българите нямат идея какви са конституционните промени, ротацията не ги интересува
В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите-членки. Още: Овластяване и политическо вмешателство? ЕП гледа с едно наум конституционните промени у нас
„Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни“, посочва още в мотивите си държавният глава.